„тръгвам си, защото заедно бягаме от себе си- аз, опитвайки се да ти показвам по-малко любов, отколкото имам, ти опитвайки се да ми показваш повече, отколкото имаш.“

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Разказва се в тази легенда, че веднъж се събрали на едно място на земята всички пороци и добродетели на хората. Когато ОТЕГЧЕНИЕТО за трети път се прозяло, ЛУДОСТТА, както винаги достатъчно луда, му предложила: „Искаш ли да играем на криеница?“ ИНТРИГАТА надигнала заинтересовано глава и ЛЮБОПИТСТВОТО без да може да се сдържи попитало: „На криеница! И каква е тази игра?“ „Това е една игра – му обяснила ЛУДОСТТА – в която aз си затварям очите и започвам да броя от едно до един милион, докато през това време вие се скривате и когато спра да броя, първия от вас, когото намеря ще заеме моето място за да се продължи играта.“

ЕНТУСИАЗМЪТ се включил веднага в играта, последван от ЕУФОРИЯТА. РАДОСТТА подскачала така весело, че накрая убедила СЪМНЕНИЕТО, дори и АПАТИЯТА, която никога нищо не я интересувало. Но не всички искали да участват. ИСТИНАТА предпочитала да не се крие. За какво? Като в крайна сметка винаги я разкривали. НАДМЕННОСТТА казала, че това е една много глупава игра (но всъщност я дразнело това, че идеята не била нейна). КОВАРСТВОТО предпочело да не рискува… Едно…две…три… започнала да брои ЛУДОСТТА. Първият, който се скрил бил МЪРЗЕЛЪТ, който както винаги се спрял още зад третия камък от пътя. ВЯРАТА се качила на небето. ЗАВИСТТА се скрила зад сянката на ТРИУМФА, който със свои собствени усилия успял да се добере до върха на най-високото дърво. ЩЕДРОСТТА почти не могла да се скрие, всяко място, което намирала й изглеждало прекрасно за някой от нейните приятели – например едно кристално чисто езеро, та то е идеално за КРАСОТАТА. Короната на едно дърво – перфектно място за СТРАХА. Полетът на една пеперуда – най-доброто скривалище за СЛАДОСТРАСТИЕТО. Поривът на вятъра – прекрасно убежище за СВОБОДАТА. Така че най-накрая ЩЕДРОСТТА се скрила в един слънчев лъч. ЕГОИЗМЪТ за сметка на това си намерил едно много добро местенце още от самото начало, проветриво, удобно… точно като за него. ЛЪЖАТА казала че ще се скрие на дъното на океаните, но излъгала, и се скрила  зад дъгата. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО били в центъра на вулканите. ЗАБРАВАТА… (забравих къде се скрила!)… но това не е толкова важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила 999 999 ЛЮБОВТА все още не била намерила място, където да се скрие, поради своята нерешителност. Накрая забелязала един розов храст и разнежена решила да се скрие сред неговите цветчета. „Един милион“, преброила ЛУДОСТТА и започнала да търси. Първият, който се появил бил МЪРЗЕЛЪТ, само на три крачки от камъка, където била ЛУДОСТТА. След него дочула ВЯРАТА, която си бъбрела с Бог на небето. СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО почувствала във вибрациите на вулканите. По невнимание открила ЗАВИСТТА и естествено могла да заключи къде е ТРИУМФЪТ. ЕГОИЗМЪТ нямало защо да го търси, той сам бил излязъл, отчаян от своето скривалище, което се оказало едно гнездо на оси.

От толкова обикаляне ЛУДОСТТА почувствала жажда и, приближавайки се до езерото, открила КРАСОТАТА. Със СЪМНЕНИЕТО се оказало още по-лесно, намерила го седнало върху една скала без да е решило все още къде да се скрие. Така намерила всички: ТАЛАНТА между свежата трева, МЪКАТА в една тъмна пещера, ЛЪЖАТА зад дъгата (или всъщност на дъното на океаните!), намерила включително и ЗАБРАВАТА, която вече била забравила, че играе на криеница. Но само ЛЮБОВТА не се появила от нито едно място. ЛУДОСТТА я търсила зад всяко дърво, под всяко поточе на планетата, на върховете на всички планини и тъкмо когато вече щяла да се предаде, забелязала един розов храст с много розови цветчета. Взела една вила и започнала да раздвижва клоните на храста, но изведнъж чула болезнен вик. Бодлите на розата били наранили очите на ЛЮБОВТА. ЛУДОСТТА не знаела какво да направи: плакала, умолявала, искала извинение, дори обещала да стане неин водач. Оттогава нататък, ЛЮБОВТА Е СЛЯПА И ЛУДОСТТА ВИНАГИ Я ПРИДРУЖАВА!

Posted in Приказки | Вашият коментар

Имало някога един остров, на който живеели Щастието, Тъгата, Мъдростта, Любовта и всички останали чувства.

Един ден им съобщили, че скоро островът ще потъне, затова всички си направили лодки и отплавали. Останала само Любовта, която спокойно отложила заминаването си до последния възможен момент. Когато островът останал само педя над водата, Любовта решила да помоли за помощ.

Първо се обърнала към Алчността, но тя се оправдала:
– Съжалявам, лодката ми е пълна със сребро и злато, няма място за теб.

Тогава Любовта попитала Суетата, която минавала покрай нея в красив кораб:
– Моля те, Суета, помогни ми!
– Не мога, Любов. Цялата си мокра, ще изцапаш хубавия ми кораб.

И Тъгата минавала наблизо, но на воплите за помощ отвърнала:
– О, аз съм толкова тъжна, че трябва да бъда сама.

Щастието пък било толкова заето с еуфорията си, че изобщо не я забелязало.

Внезапно се чул глас:
– Идвай, Любов, аз ще те взема – рекъл ù един старец.

Предоволна от късмета си, Любовта изобщо не попитала къде отиват. Когато стигнали сушата, старецът продължил сам по своя път. Едва тогава тя осъзнала колко му е задължена и попитала белокосата старица Мъдрост:

– Кой ми помогна?
– Времето – отговорила ù Мъдростта.
– Времето? Но защо?

Мъдростта се усмихнала и отвърнала:

– Само времето е в състояние да разбере колко ценна е Любовта.

Posted in Приказки | Вашият коментар

Любовта винаги е търпелива и добра, никога не е ревнива. Любовта никога не е надута или суетна. Не е груба нито егоистична, не е обидена нито сърдита….

Posted in Uncategorized | има 1 коментар

1 april

Дали днешният празник е повече женски или повече мъжки?:)

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Интересно ми е как, кога и пред кого човек може да си позволи да е 100% себе си…? защото и без да се налага „лъжа“, една истина може да бъде казана по хиляди начина и не рядко си позволяваме да бъдем не най-себе си…? как човек се изправя срещу собствените си страхове да бъде себе си? дали е въпрос на опит, или на години, или на успех…или на смелост?

Posted in Uncategorized | има 1 коментар

My future me

Днес попаднах на този сайт случайно;)

http://www.futureme.org/

още не съм написала писмо до себе си, но ако напиша може би било нещо подобно…:

Наскоро прочетох две книги  на Хорхе Букай. Имаше една приказка сякаш за мен  писана:)  казваше се Осъзнаване

Ставам сутринта.
Излизам от вкъщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от вкъщи,
забравям, че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това,
забравям
и падам в нея

На четвъртия ден
Излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си
и въпреки това,
не виждам трапа и падам в него

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си, че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя гледайки надолу.
Виждам я и
въпреки това
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението,
че празнувам с радостни подскоци….
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по- удобно
да вървя
по отсрещния тротоар.

🙂

Надявам се след време, когато го прочета отново, да съм се научила да не съм толкова разсеяна и ненаблюдателна че да не забелязвам ямата, и да не падам в нея по няколко пъти, с надеждата този път може да е различно..а да бъда достатъчно мъдра за да  минавам по отсрещния тротоар, където най – вероятно има други ями:)

Posted in Uncategorized | има 1 коментар